На около 2 км югозападно от Асеновград и на 1 км южно от кв. Горни Воден на Асеновград, в дела Чернатица на Западните Родопи, се намира горноводенският манастир "Св. Св. Кирик и Юлита”. Построен е през епохата на Възраждането /14 в/ и е интересен паметник на българската архитектура. В архитектурно отношение манастирът представлява масивна двуетажна постройка, като в средата на двора се издига манастирската църква - покрита с каменни плочи сграда. През 1850 г. манастирската църква е тържествено осветена. Манастирът е основан по време на Втората българска държава, най-вероятно през ХІV в., на мястото на сегашното аязмо. Разрушен е по време на помохамеданчването на чепинските българи през ХVІІ в., но към края на века е възобновен на днешното му място под името "Св. Петка". По-късно бил възобновен и старият манастир.
       През 1810 г. двата манастира били опожарени от кърджалиите, а през 1816 г. започва възобновяването на сегашния манастир, което завършва през 1835 г. От средата на ХІХ в. манастирът става гръцки и едва от 1930 г. официално е отново български. Манастирът пострадва сериозно при пожар през 1924 г. и при Чирпанското земетресение през 1928 г. През 20-те и 30-те години на ХХ в. в манастира е функционирало богословско училище. През периода 1943-44 г. е превърнат в концлагер. След 09.09.1944 г. манастирът запустява, а след това е превърнат в Дом за хора с душевни недъзи. Понастоящем манастирът е постоянно действащ и се използва като хотел.