Обителта “Св. Безсребреници Козма и Дамян", се намира вдясно от пътя Повдив -Асеновград, на около 15 км. южно от Пловдив.Мястото е било известно още на древните траки, които са го почитали заради лечебния извор, който се е намирал там, и за който се е твърдяло, че лекува дори лудост.                               

       По време на Втората българска държава в близост до извора е издигнат храм, който по -късно е наречен “Св. Безсребърници” в чест на лечителите Козма и Дамян. Според други изследователи храмът е изграден от братята Григорий и Абасий Бакуриани, които са и основатели на Бачковския манастир.В притвора на едната от двете църкви в комплекса, посветена на Св. Св. Козма и Дамян, все още могат да се видят чифт окови. В миналото душевноболни хора са били оковавани с тях към пода с цел да се излекуват, а към днешна дата се вярва, че ако болен човек подържи оковите за известно време или ги допре до болното място, ще се излекува.Храмът е разрушван на два пъти като по време на помохамеданчването на чепинските българи, остава единственият запазен храм в околността. Монасите от всички разрушени манастири се стичат към "Св. Св. Козма и Дамян". В манастирската библиотека са запазени и до днес ценни ръкописи и книги. Тук е съхраняван десетилетия наред Кукленският псалтир – Песнивецът (съхранява се сега в библиотеката на БАН), написан по волята на цар Иван Александър през 1337 г., като възхвала на самодържеца.

       През Възраждането в манастира се помещава и килийно училище. Най-значими са запазените стари стенописи на църквата, като най-добре е съхранен образът на св. Архангел Михаил (ХVІ в.) в южната ниша. В края на ХVІІІ и началото на ХІХ в. Св. обител попада в ръцете на гръцки монаси, които замазват българските стенописи и изографисват върху тях подобни, но с гръцки надписи. При реставрацията на църквата са запазени и експонирани и двата стенописни слоя.Особен интерес представлява иконата “Св. Четиридесет мъченици”, която е паметник на българското иконографско църковно изкуство.  Могат да се видят икони на Христос Вседържител, Св. Богородица, на Св.св. Козма и Дамян и други от XIX век.В преддверието на църквата, на нейната източна страна се намира голяма композиция „Страшни­ят съд". В обичайната й сю­жетна структура са включени две сцени „Десетте благоразумни деви" и „Стълбата на Св. Йоан Климакс", което прави схемата твърде своеобразна. На втория слой на стенописите са поместени и сцени от живота на светците-лечители безсребрениците Козма и Дамян, а в притвора се намира стенописец цикъл „Сътворението на света" .

       Една от иконите на манастира с изображение на „Св. Чети­ридесет мъченици" от 1780 г. се съхранява в Църковния историко-археологически музей - София.